Математика

Простите математически действия са 4 вида: умножение, деление, събиране и изваждане.

Те са основата на много други, по-сложни математически операции (степенуване, логаритми, и т.н). Частта от математиката, която обхваща тези операции се нарича аритметика (от гръцки αριθμός = число) и първите доказателства за нейното практическо приложение датират от 18000-20000 г. Пр. Хр.

Систематичното изучаване на аритметичката и свързаните с нея алгоритми се свързва най-вече с Питагор (6 в. пр. х.), въпреки че още във Вавилон и Египет са се ползвали аритметически алгоритми.

Началното образование обръща особено внимание на аритметиката. Т.нар. „Таблица за Умножение“ се преподава в първоначалните класове, като нейната цел е механично да се запомнят резултатите от умножението на числата от 1 до 10 помежду им.

Още от древно време хората са прибягвали до уреди (сметало), които да им помагат при извършването на тези операции. В наши дни се използва калкулатор, който представлява устройство, извършващо основните математически действия (и други по-сложни операции).

Символите за математическите действия са, както следва:

  • събиране '+' (резултатът се нарича сбор)
  • изваждане '-' (резултатът се нарича разлика)
  • умножение '.', 'x' или '*' (резултатът се нарича произведение)
  • деление ':', или '/' (резултатът се нарича частно)
  •  

Таблица за умножение

Умножението е едно от четирите елементарни аритметични действия. Служи за кратко записване на многократно събиране на едно и също число. Знакът за умножение е „×“ или точка „.“ . При калкулаторите и компютрите се използва и знакът „✱“.

Пример
5 * 4 = 20\!\,,

което се чете „5 по 4 е (равно на) 20“. Това може да означава

4 + 4 + 4 + 4 + 4 = 20\!\,

или

5 + 5 + 5 + 5 = 20\!\,.

Числата, които се умножават, се наричат множители, а резултатът — произведение. Обратното действие се нарича деление

Таблица за умножение